Статии
Производство на пчелни майки - Част втора
След като сме уточнили родителските семейства, следва да пристъпим към отглеждането
на майките. Този процес обаче започва с производството на племенни търтеи от бащините
семейства, поне две седмици преди началото на майкопроизводството. Трябва да се
има в пред вид, че за 10 майки се предвижда поне по 1 бащино семейство.
В природата индивидите „мислят” за размножаване тогава, когато са здрави, жизнени
и благоденстващи. Пчелите не правят изключение- те започват да отглеждат търтеи
едва тогава, когато са силни и запасени с храна. За това, бащините семейства
също трябва да бъдат подсилвани, да са с нормални запаси- 5-8 кг мед и непременно
да имат на разположение изобилие от прашец в гнездото. Това е наложително, защото
в противен случай майките не снасят търтеви яйца, а при недостиг на прашец, първо
страда търтевото пило.
В гнездата на подготвените бащини семейства се поставят една или две търтеви
пити, като те трябва да са напръскани или направо запълнени със захарен сироп.
През периода на отглеждане на търтеи , семействата трябва постоянно да се подхранват
с малки количества сироп, независимо от пашата в момента.
Ако се налага да се произведат ранни търтеи, когато майките не снасят неоплодени
яйца, се прибягва до една хитрост. На кафява пита се изрязват шахматно „прозорчета”
и в тях се поставят парчета от търтева пита със същите размери. С такива сиропирани
пити се разширява гнездото на бащиното семейство. Така майката, набрала „скорост”
да снася оплодени яйца, периодично попада на участъци с широки килийки и по „инерция”
снася и там , но вече неоплодени яйца, въпреки „нагласата”си.
Така след като сме осигурили носители на бащината наследственост, пристъпваме
към оглеждане на майчината.
Познати са три основни методи за производство на майки. Това са естествени, полупромишлени
и промишлени. В настоящата статия ще се спрем по-подробно на естествените. Те
са и най-достъпни за пчеларите-любители. Към тях се отнасят самосмяната, чрез
използване на роевия инстинкт и получаване на майки от осиротено семейство.
Отглеждане на майки от самосмяна.
Това е способът, от който се получават най-качествени майки. Необходими предпоставки
за това са отселекционираната майка да бъде навлязла в третта си стопанска година,
евентуално да ?и се подрежат крилата и по възможност да произхожда от семейства,
склонни към самосмяна. Този признак има известна унаследяемост и при развъждането
на такива майки процента на самосмяната се увмеличава. Предизвикването на самосмяна
чрез откъсване на краче не е никак сигурно, още повече , че така се пречи допълнително
на снасянето на яйцата. В.Величков препоръчваше (в разговор) да се извива голямото
крило по остта му. За жалост това също не винаги е достатъчно.
Най-сигурното средство е чрез предизвикване на физиологична изтощеност на майката
(В. Величков, 1989). Това се постига, като на семейството още от пролетта се
помага в развитието му- подсилване с люпещо се пило и редовно подхранване. Когато
то стане силно и е вече с много, и млади пчели, пчеларя трябва да започне да го
„краде”, според израза на търговищките пчелари (по кака ви Катя, 2007), т.е. да
му се отнемат пити с пило, най-вече запечатано и на тяхно място да се поставят
празни пити. Смисъла на това е, да се осигурява на майката постоянно благоприятни
уславия за снасяне, в случая- свободно пространство. Такава майка развива силна
яйценосност за около месец от началото на стимулирането, след което извеведнаж
„грохва”. Пчелите усещат това и състояние и до втората, най-много третата новопоставени
пити, вече са заложили маточници. Те обикновено са два –три, рядко до пет ,
но на два етапа.
Пчеларят трябва да следи това семейство и стриктно да отбележи в бележника си
денят на запечатването. Това е важно при всички естествени методи, за да може
да ги изреже от питата когато са напълно зрели. Ако не е констатирн момента на
запечатване и се разчита на визуална преценка лесно може да се сгреши- често пъти
пчелите оголват челото на маточника доста преди деня на люпене. Така или някоя
майка може да се излюпи по-рано и да унищожи останалите маточници, или пчеларят
да подрани като прецени , че маточниците вече са зрели и да ги отнеме. А незрялите
маточници много лесно се повреждат при манипулирането - от по-ниската температура,
от самото тръскане и особено от обръщането. Това трайно уврежда качеството на
бъдещите майки.
Най-добре е маточниците да се извадят от кошера на шестия ден от запечатването.
Тогава са изминали 14 дена от снасянето на яйцето, какавидирането е преминало,
майката вече е напълно оформена и е започнала да потъмнява. Маточника е добре
да се изреже с част от питата, за да може да се закрепи по-лесно при придаването
му, чрез заострена клечица или просто с някой трън.
Като се вземе първата партида маточници, майката снася отново яйца в основи на
маточници и започва отглеждането на втора партида. При този метод се използва
и третата, като от нея трябва да се остави един маточник за да смени старата майка.
Предизвикването на самосмяната дава най-добри резултати когато тя започне през
втората половина на април- по време на пълния цъфтеж на ябълките. Тогава има достатъчно
време да се използват и трите партиди маточници и самосмяната рядко прераства
в роево състояние, каквото се случва, ако тя стане през втората половинта на
май или през юни.
Ако в кошер открием повече маточници- 7-8-10, може да мислим за прерастване на
самосмяната в роене. Това може да се изясни по вида на маточниците. Ако те са
побелели (по-старите пчелари ги наричат „посребрени”) и ако са с гравирани малки
шестоъгълни килийки по тях, то те са класически маточници за самосмяна ( виж началната
страница на в. „Пчели”). Ако обаче са тъмни на цвят и гравировката е слабо изразена,
по всяка вероятност се касае за роеви маточници. Тогава изрязваме всички маточници
и благославяме момента, в който сме подрязали крилата на старата майка, (за да
не избяга роят).
По този начин може да се получат до 5 елитни майки и ако са необходими повече,
трябва да се заложат няколко семейства със стари майки, или да се използва някой
от следващите методи.
Получаване на майки чрез изкуствено предизвикване на роево състояние в избрано
(отселекционирано) семейство. Това семейство се активизира към интензивно развитие
от ранна пролет, като при нужда се подсилва последователно и с няколко пити запечатано
пило. В желаното време, което трябва да съвпада горе-долу с естественото рояване
за района, това семейство трябва да се доведе до състояние, предизвикващо роево
състояние. Обикновено причините за възникването му са:
1.Продължително ограничаване на яйцеснасянето на майката- всички килийки са заети
с пило, мед и прашец.
2.Слаба поддържаща паша и голямо количество на прашец.
3.Голямо количество млади бездейни пчели.
4.Лоша вентилация на кошера.
За пчеларя остава да осигури тези условия и редовно да проверява пчелното гнездо.
На практика това се прави така: когато семейството заеме изцяло плодника, гнездото
му се стеснява като се отнемат 1-2 пити и допълнително се затопля чрез поставяне
на тяхно място стереопорна възглавница. Магазин не се поставя.
В райони, където се използва акациева паша, предизвикването на роево състояние
се постига много лесно- до настъпването на пашата семейството се подпомага за
да е силно. В началото на пашата му се поставя магазин и като го напълни ( напр.
след седмица), той се отнема. До края на акациевата паша стесненото семейство
е вече в роево състояние.
Задължително е крилата на майката да бъдат подрязани, за да не се изтърве рой,
но е още по-добре, ден преди да бъдат запечатани маточниците (или в деня на запечатване),
майката временно да се отнеме или да се изолира в страничен „джоб” с добре уплътнена
и качествена ханеманова решетка.
Тъй като при роевото състояние, майката залага маточници на няколко серии, пчеларят
трябва да отбележи с разноцветни топлийки (например), маточниците от първата
и втората серия. Майките от следващите серии не винаги са много качествени и не
подлежат на използване.
При този метод, както и при предходния, най-добре е маточниците да се изрязват
на шестия ден от запечатването им.
Тук следва дебело да се подчертаят две важни подробности:
1. Пчеларят в никакъв случай не трябва да използва маточници от случайно изпаднало
в роево състояние семейство, защото ройливостта се унаследява и бъдещите семейства
ще са предразположени към роене. При този метод, пчеларят трябва умишлено да предизвика
роево състояние в неройливо семейство.
2. Не трябва да се оставя маточник за да подмени старата майка, защото семейството
пуска с нея рой.
По този метод може да се получат повече на брой и то висококачествени майки,
но само през роевия период.
За всички останали нужди се използва методът чрез осиротяване на семейство.
Това е най-често използваният метод от пчеларите и е особено подходящ за производство
на майки за късни отводки и за подмяна на стари.
И при него, както и при предходните, трябва да се изпълнят същите общи изисквания-
да се подбере майчино семейство, да се развие в силна и мощна пчелна колония и
да се използва за майкопроизводство по възможност през май и юни (периода от време
да съвпада с роевия период за района). Методът е следният: титулярната майка се
отнема от семейството и осиротения кошер се подхранва 5-6 дена. За да се получат
качествени майки обаче, трябва да се спази следното изискване- четири пълни денонощия
след осиротяването да се разрушат всички запечатени маточници, а да се оставят
само откритите. По данни на сръбски автори (Кантар Й. 2006) това прочистване на
маточниците е по-добре да се прави на петото денонощие.То се върши, за да се
премахнат маточниците, които са изградени на по-възрастни ларви, от които се
получават некачествени майки.
Впрочем доказано е, че при естествени условия 67% от заложените маточници са
върху млади (до 24часа) ларви. Проблемът тук, е че дори и да унищожим старите
ларви и да оставим само млади ларви, пчелите пак не изграждат веднага на тях маточници,
а напротив, може да минат ден-два след излюпването им и чак тогава да започнат
да ги хранят като за майки. Следователно, при този метод нямаме гаранция, че майките
ще са от най-високото възможно качество. Освен това, растейки в преформирана пчелна
килийка, майката винаги остава по-малка и с по-ниско тегло (Рутнер ,1981).
Въпреки това, с опити е доказано, че такива майки могат да създават семейства,
които не се отличават по количеството на събрания мед от семейства с майки получени
по други методи.
Н.с. д-р Пламен Христов
ИЖН-Костинброд, база „Дебелец”
в-к Пчелар
2008-02-11 12:00
Заглавия:
Страници 1 | 2
|